полепи

Речник на българския език

1. полепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полепи е производна форма на полепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полепи е производна форма на полепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полепи е производна форма на полепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. полепи — повелително наклонение, ед. ч.

полепи е производна форма на полепя (повелително наклонение, ед. ч.).