полелият

Речник на българския език

1. полелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

полелият е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. полелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

полелият е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).