полели

Речник на българския език

1. полели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полели е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полели е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. полели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полели е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. полели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полели е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).