полей

Речник на българския език

1. полей — повелително наклонение, ед. ч.

полей е производна форма на полея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. полей — повелително наклонение, ед. ч.

полей е производна форма на полея (повелително наклонение, ед. ч.).