полеехте

Речник на българския език

1. полеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

полеехте е производна форма на полея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

полеехте е производна форма на полея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).