полееха

Речник на българския език

1. полееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

полееха е производна форма на полея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

полееха е производна форма на полея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).