полеем

Речник на българския език

1. полеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

полеем е производна форма на полея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. полеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

полеем е производна форма на полея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).