полеело

Речник на българския език

1. полеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полеело е производна форма на полея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полеело е производна форма на полея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. полеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полеело е производна форма на полея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. полеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полеело е производна форма на полея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).