полеел

Речник на българския език

1. полеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полеел е производна форма на полея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полеел е производна форма на полея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. полеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полеел е производна форма на полея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. полеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полеел е производна форма на полея (мин. деят. несв. прич. м. р.).