полегнало е

Речник на българския език

1. полегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полегнало е е производна форма на полегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полегнало е е производна форма на полегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).