полафила е

Речник на българския език

1. полафила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полафила е е производна форма на полафя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полафила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полафила е е производна форма на полафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).