полафела

Речник на българския език

1. полафела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полафела е производна форма на полафя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полафела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полафела е производна форма на полафя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).