полафел

Речник на българския език

1. полафел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полафел е производна форма на полафя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полафел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полафел е производна форма на полафя (мин. деят. несв. прич. м. р.).