полаели

Речник на българския език

1. полаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полаели е производна форма на полая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полаели е производна форма на полая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).