полагало

Речник на българския език

1. полагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полагало е производна форма на полагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полагало е производна форма на полагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полагало е производна форма на полагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полагало е производна форма на полагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).