покътнете

Речник на българския език

1. покътнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

покътнете е производна форма на покътна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. покътнете — повелително наклонение, мн. ч.

покътнете е производна форма на покътна (повелително наклонение, мн. ч.).