покътнела

Речник на българския език

1. покътнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покътнела е производна форма на покътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покътнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покътнела е производна форма на покътна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).