покътнел

Речник на българския език

1. покътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покътнел е производна форма на покътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

покътнел е производна форма на покътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).