покътнал

Речник на българския език

1. покътнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покътнал е производна форма на покътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покътнал — мин. деят. св. прич. м. р.

покътнал е производна форма на покътна (мин. деят. св. прич. м. р.).