покътвала

Речник на българския език

1. покътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покътвала е производна форма на покътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покътвала е производна форма на покътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. покътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

покътвала е производна форма на покътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. покътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покътвала е производна форма на покътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).