покътвал

Речник на българския език

1. покътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покътвал е производна форма на покътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покътвал е производна форма на покътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

покътвал е производна форма на покътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

покътвал е производна форма на покътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).