покътва

Речник на българския език

1. покътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покътва е производна форма на покътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покътва е производна форма на покътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покътва е производна форма на покътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).