покъсала

Речник на българския език

1. покъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покъсала е производна форма на покъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покъсала е производна форма на покъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. покъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

покъсала е производна форма на покъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. покъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покъсала е производна форма на покъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).