покъсал

Речник на българския език

1. покъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покъсал е производна форма на покъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покъсал е производна форма на покъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

покъсал е производна форма на покъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

покъсал е производна форма на покъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).