покъртил

Речник на българския език

1. покъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покъртил е производна форма на покъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

покъртил е производна форма на покъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).