покъртело

Речник на българския език

1. покъртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покъртело е производна форма на покъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покъртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покъртело е производна форма на покъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).