покъртели

Речник на българския език

1. покъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покъртели е производна форма на покъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покъртели е производна форма на покъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).