покъртела

Речник на българския език

1. покъртела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покъртела е производна форма на покъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покъртела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покъртела е производна форма на покъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).