покъртел

Речник на българския език

1. покъртел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покъртел е производна форма на покъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покъртел — мин. деят. несв. прич. м. р.

покъртел е производна форма на покъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).