покуцвах

Речник на българския език

1. покуцвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

покуцвах е производна форма на покуцвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. покуцвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

покуцвах е производна форма на покуцвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).