покуцвало е

Речник на българския език

1. покуцвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покуцвало е е производна форма на покуцвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покуцвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покуцвало е е производна форма на покуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покуцвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покуцвало е е производна форма на покуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).