покръжил

Речник на българския език

1. покръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покръжил е производна форма на покръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

покръжил е производна форма на покръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).