покрил

Речник на българския език

1. покрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покрил е производна форма на покрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покрил — мин. деят. св. прич. м. р.

покрил е производна форма на покрия (мин. деят. св. прич. м. р.).