покрещяхте

Речник на българския език

1. покрещяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

покрещяхте е производна форма на покрещя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. покрещяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

покрещяхте е производна форма на покрещя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).