покрещяло

Речник на българския език

1. покрещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покрещяло е производна форма на покрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покрещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покрещяло е производна форма на покрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покрещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

покрещяло е производна форма на покрещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покрещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покрещяло е производна форма на покрещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).