покрещял

Речник на българския език

1. покрещял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покрещял е производна форма на покрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покрещял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покрещял е производна форма на покрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покрещял — мин. деят. св. прич. м. р.

покрещял е производна форма на покрещя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покрещял — мин. деят. несв. прич. м. р.

покрещял е производна форма на покрещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).