покрещели

Речник на българския език

1. покрещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покрещели е производна форма на покрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покрещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

покрещели е производна форма на покрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. покрещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

покрещели е производна форма на покрещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. покрещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покрещели е производна форма на покрещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).