покосявало

Речник на българския език

1. покосявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покосявало е производна форма на покосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покосявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покосявало е производна форма на покосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покосявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покосявало е производна форма на покосявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покосявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покосявало е производна форма на покосявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).