покосил си

Речник на българския език

1. покосил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покосил си е производна форма на покося (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. покосил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

покосил си е производна форма на покося (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).