покосил

Речник на българския език

1. покосил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покосил е производна форма на покося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покосил — мин. деят. св. прич. м. р.

покосил е производна форма на покося (мин. деят. св. прич. м. р.).