покорял

Речник на българския език

1. покорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покорял е производна форма на покоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

покорял е производна форма на покоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).