покорявало

Речник на българския език

1. покорявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покорявало е производна форма на покорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покорявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покорявало е производна форма на покорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покорявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покорявало е производна форма на покорявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покорявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покорявало е производна форма на покорявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).