покорявал

Речник на българския език

1. покорявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покорявал е производна форма на покорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покорявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покорявал е производна форма на покорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покорявал — мин. деят. св. прич. м. р.

покорявал е производна форма на покорявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покорявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

покорявал е производна форма на покорявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).