покорява

Речник на българския език

1. покорява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покорява е производна форма на покорявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покорява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покорява е производна форма на покорявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покорява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покорява е производна форма на покорявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).