покорили

Речник на българския език

1. покорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

покорили е производна форма на покоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

покорили е производна форма на покоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).