покорил
1.
покорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
покорил
е производна форма
на покоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
покорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
покорил
е производна форма
на покоря (мин. деят. св. прич. м. р.).