покорил

Речник на българския език

1. покорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покорил е производна форма на покоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покорил — мин. деят. св. прич. м. р.

покорил е производна форма на покоря (мин. деят. св. прич. м. р.).