покорели

Речник на българския език

1. покорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покорели е производна форма на покоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покорели е производна форма на покоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).