покопа

Речник на българския език

1. покопа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покопа е производна форма на покопая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. покопа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покопа е производна форма на покопая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).