поклъввало

Речник на българския език

1. поклъввало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поклъввало е производна форма на поклъввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поклъввало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поклъввало е производна форма на поклъввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поклъввало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поклъввало е производна форма на поклъввам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поклъввало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поклъввало е производна форма на поклъввам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).