поклъввал

Речник на българския език

1. поклъввал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поклъввал е производна форма на поклъввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поклъввал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поклъввал е производна форма на поклъввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поклъввал — мин. деят. св. прич. м. р.

поклъввал е производна форма на поклъввам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поклъввал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поклъввал е производна форма на поклъввам (мин. деят. несв. прич. м. р.).